* * *

Георги Грозника

Хранила й мама, пазила
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозника.
Деветтях мама ожени,
деветте мама нареди
на къща и покъщнина.
За Гьорги булка нямаше,
за Гьорги не намерила.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни са, синко, от тука
да не ми грозиш къщата
и девет сина левенти,
и техни дребни дечица.
Гьорги мама си думаше:
- Къде да ида, мамо, ма,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
Мама на Гьорги пак дума:
- У пусто горе да идеш,
зверове да та изядат,
от тука да се премахнеш!
Гьорги мама си думаше:
- Я дай ми, мамо, дрешките,
от тука ша са и аз махна.
Из двори Гьорги ходеше
и дребни сълзи ронеше,
майка си Гьорги кълнеше:
- Проклета да си, мамо ма,
кога от двори изляза,
черната чума да влезе,
да мури, мамо, да тръшка,
сама саминка да останеш,
за мене каил да станеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.