* * *

Георги Грозника

Имала е майка, имала е,
дор девет сина левенти,
левенти много хубави,
десети Георги, най-малък,
най-малък Георги, най-грозен.
Гледа ги мама, храни ги
за хубост мама, за приказ
ала ги Георги грозеше.
Мама на Георги думаше:
- Георге ле, сине най-малък,
най-малък сине, най-грозен,
махни се Георге от тука
да не ми грозиш дворите
и девет сина левенти,
левенти, много хубави!
Кат зачу Георги тез думи,
той на майка си думаше:
Мамо ле, стара майчице,
като от тука изляза,
чумата мамо да влезе.
Да мори, мамо, да тръшка,
всичките мамо да измори,
сал тебе мамо да остави
на порти мамо да стоиш,
за мене мамо да чакаш!
Сутринта кат се е съмнало
Георги из порти излезе
жално се назад обърна.
Откакто Георги излязал
чумата вкъщи влезснала,
че мори чума, че мори
всяка година по един.
Минали девет години,
дор девет гроба станали.
Сал майка сама останала
с черни кърпи на глава,
на порти мама стоеше
и си за Георги плачеше.
- Де да си Георге да дойдеш,
дор девет братя измряха
равно ни двори запустя!
На десетата година
Георги се в село завърна,
майка си свари на порти
с черна кърпа на глава,
дребни си сълзи ронеше
и все за Георги думаше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.