* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Майка на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, от тука,
че ми дворето не грозиш,
дворето, още къщата,
къщата и синковете
и девет булки хубави.
Гьорги нищо не каза,
ама си навън излезе,
дребни си сълзи ронеше
и люто Гьорги кълнеше:
- Да даде Господ, мале ма,
аз като навън изляза,
чумата вкъщи да влезе,
да мори, да ги измори,
дор девет сина левенти
и девет булки хубави,
самичка, мале, да останеш,
за мене каил да останеш.
Каго е навън излязъл,
чумата вкъщи влезнала,
морила, та ги изморила
девет сина хубави
и девет булки хубави,
майка му сама останала.
Одил е Гьорги, скитал е
цели ми до три години,
много е пари спечелил,
голямо е стадо закупил
и се назад повърнал,
до тяхно село достигнал,
кога на порти похлопал,
майка му отвътре се обажда:
- Чумо ле, черна мориньо,
махни се, чумо, от тука,
не стигна ли ти да мориш,
да мориш, да ги измориш
и мене идваш да мориш.
Гьорги се отвън обажда:
- Не ма ли, мале, познаваш,
та ми порти не отваряш,
че аз съм Гьорги Грозния.
Като порти отвори,
жива Гьорги прегърна,
мъртва в Гьорги паднала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012