* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й
дор девет сина левента,
дор девет сина хубави,
десетия - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, махни се
да не ми грозиш дворите
и деветте сина левента.
Георги майка си думаше:
- Къде ма, майко, да отида
като съм малък и глупав
и пътища, майко, не зная,
и никого не познавам.
- Върви бе, синко, върви
из пусти гори зелени,
върви да се отървеш,
дано тезверове разкъсат
да не ми грозиш дворите.
Георги на майка думаше:
- Я ми дай, майко, дрешките,
дрешките и яморлучето
аз от тука да изляза.
Заплака Георги и тръгна
и на майка си думаше:
- Щом като от тук излеза
черната чума да влезе
да мори всичко, да троши
самичка, майко, да осганеш
за мене каил да станеш.
Заплака Георги и тръгна
като край село излезе
там си другари намери.
Вървели що са вървели
стигнали долу ми в долна
Добруджа, в село Козлуджа.
Там се е Георги пазарил
девет години слогувал,
девет хиляди спечелил
и петстотин вакли юнета,
а че е Георги поискал
пак назад да се завърне.
Като през село вървеше
на пътя стоеше бабичка:
- Добър ден, стара бабичко,
има ли място за мене.
Бабичка дума на Георги:
- И аз съм си, синко, имала
дор девет сина левента
и един Георги Грозника.
Аз съм си Георги изпъдила
и за него съм каил станала,
де го е Георги да доди.
Георги на майка си думаше:
- Не плачи, майко,
ази съм Георги Грозника.
Дали знаеш, майко,
брат брата си да намрази,
майка сина си да изпъди -
Господ каил не става.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.