* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет сина левенти.
десети Георги грозния.
Него го мама мразила,
мразила, не обичала.
все му на име думала:
- Махни се, Георге, оттука,
да не ми грозиш дворите,
дворите, още къщтите,
деветима сина хубави
и девет снахи гиздави.
Георги на майци си думаше:
- Къде да ида, майко бе,
като съм малък и глупав,
не зная пусти пътища,
пътища и дълги друмища?
Мама на Георги думаше:
- Из гори, Георги, да идеш,
зверове да те разкъсат.
Георги майка си думаше:
- Да даде Господ, мале ле,
аз кат от къщи изляза,
черната чума да влезе,
да мори, майко, да тръшка,
деветте ти сина хубави
и девет снахи гиздави,
сал тебе, майко, да остави,
сама в къщи да останеш,
за мене каил да станеш.
Излезе Стоян, замина.
Че ходи Стоян че скита,
дор ми девет години.
Много Стоян слугува,
голямо стадо спечели
На десетата година
назад се Стоян повърна
с негово стадо голямо.
В техно село пристигна,
тяхни порти похлопа,
излязла стара бабичка.
Стояну бабо думаше:
- Има ли място да нощувам
за мене и за стадото?
Баба на Георги думаше:
- Пътниче, мило друмниче,
имам си място за тебе,
за тебе и за стадото.
Аз имах дор девет сина,
дор девет сина левенти,
десети Георги грозния
аз го от къщи пропъдих,
Георги ме лошо прокълна -
сама в къщи да остана...
Където ходя и плача,
и за него каил станах.
Тогаз се й Стоян провикнал:
- Аз съм, майко, твоят син,
твоят син - Георги грозният.
Живо го майка прегърна
мъртво го майка пусна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010