* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет сина сокола
и девет снахи хубави,
с девет малки внучета
и един Георги Грознака.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георге, махни се
да ми дворите не срамиш,
че синове ми не грозиш
с девет снахи хубави и
с девет малки внучета.
Георги на мама думаше:
- Къде бе, мамо, да ида
като съм грозен, омразен?
Георги се жално пожали
и си навънка излезе,
облечи дрехи просешки,
взема торбичка на рамо,
че си на майка продума:
- Мамо ма, миличка мамо,
аз като мале изляза
черната чума да влезе.
Де беше Господ да слуша,
че като Георги излезе
черната чума навлезе
до един ги чума натръшка.
Минало ще е минало,
скитал е Георги, ходил е
и се назад повърнал,
па се на порта похлопа,
станала и отворила
като го майка видяла
жива го прегърнала,
мъртва се от него отдела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010