* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала
до девет сина левенти,
десети Георги Грозника.
Него го майка не иска,
да й не грози дворове
и девет сина левенти.
Майка на Георги продума:
- Махни се, Георги, оттука!
Георги на майка си продума:
- Къде да идем, майко бе,
като съм малък и глупав,
и пътищата не зная?
Майка на Георги продума:
- В пусти гори да идеш,
зверове дате изедат,
оттука да се отмахнеш!
Георги на майка си продума:
- Я дай ми, мамо, дрешките,
дрешките - неопраните.
Аз ще се махна оттука!
Ходил е Георги, скитал е
цели ми девет години,
та е спечелил петстотин
петстотин вакли овнове,
хиляди кара грошове
и сто ми жълти жълтици.
Откак си Георги излезна,
чумата у двори улезна -
сички синове измори,
самичка майка остана
и за Георги каил тя остана.
Георги се от печалба връщаше,
майка на порти идеше
и дребни сълзи ронеше.
Георги са напраи,
че я непознава.
Той на майка си продума:
- Добър ден, стара бабичко,
има ли място за мене
и запетстотин вакли овнове?
Бабичка на Георги продума:
- Имам си, синко, имам си
язе съм, синко, имала
дор девет сина левенти,
десети Георги Грозника.
Язе си Георги изпъдих.
Откак Георги си излезна,
чумата у двори улезна -
самичка, синко, останах
и за Георги каил аз станах.
Георги на майка си продума:
- Не плачи, майко, не тъжи,
че аз съм Георги Грозника!
Нали знаеш, майко бе,
брат брат си да намрази,
майка сина да изпъди -
и Господ каил не става.
Живи са се прегърнали,
мъртви са се пуснали -
и двамата са умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010