* * *

Георги Грозника

Имала майка, хранила,
до девет сина левенти,
десетия Георги грозния.
Георгиева майка думаше:
- Махни се, Георге, оттука,
да не грозиш двора бащин,
и десет братя левенти.
Георги майка си думаше:
- Къде да ида, майно ле,
като съм малък и глупав.
Георгиева майка думаше:
- В пуста горада идеш,
да се от света изгубиш!
Нали му Георги домъчня,
той на майка си думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
аз ще се махна оттука,
но щом от двора аз излеза,
чумата в двора да влезе,
всички да ги измори.
Самичка да останеш,
за мен каил да станеш.
Заплака Георги и тръгна,
той от село излезе
и си другари намери
да отиват в златна Добруджа,
там се слуга представи,
девет години слугува,
девет хиляди спечели
и петстотин вакли овени.
Майка му седи на порти,
тя си Георги не познава,
познава я Георги и рече:
- Добър ден, стара бабичко,
имаш ли място таз вечер
у вази да пренощувам
със мойте вакли овнета?
- Ази имам място голямо,
за тебе, синко, да преспиш
и за твойте агнета;
и ази съм, синко, имала,
дор десет здрави юнака
и последен Георги грозния,
че ази си Георги изпъдих
да не ми грози братята
и бащини равни дворове.
Като Георги от двори излезе,
чумата в двора влезе
и ги всички измори,
самичка ази останах
и за Георги каил станах.
Тогаз се Георги обади:
- Не плачи, майко, не тъжи,
аз съм Георги грозния!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010