* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
до девет сина хубави,
десети Гьорги най-малък,
най-малък Гъорги, най-грозен;
Мама на Гъорги думаше:
- Махни се, чедо, грознико,
да не ми грозиш дворето,
дворето още къщето
и моите девет синове,
на девет сина булките
и на девет булки децата.
Гьорги на майка си думаше:
- Че къде, майко, да ида
кат съм малък и глупав
и пътищата не зная,
пътища - царски друмища?
Мама на Гьорги думаше:
- Я иди, чадо, грознико,
в тия гори зелени
зверове да та изядат.
Гьорги му много дожаля
и на майка си думаше:
- Я иди ми дай, мамо, дрешките
дрешките, япанджачето
и дряновата тояга,
да ида, мамо, да ида
в тия гори зелени
зверовете да ма изядат
да ма ни чуваш, ни виждаш.
А аз като от тука излеза,
черната чума да влезе,
да мори, мамо, да троши
твоите девет синове,
на девет сина булките,
на девет булки децата.
Самичка мамо, да останеш,
за мене каил да станеш.
Де беше Господ та слуша.
Като си Гъорги излезе
церната чума бе влезе,
че замори, мамо, затроши,
тези ми девет синове,
на девет сина булките
и на девет булки децата.
Самичка майка му остана
за него каил тя стана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.