* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дор девет сина левенти
и девет мъжки унуки,
десети Георги грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георге, оттука,
да не ми грозиш дворите!
Георги на майка си думаше:
- Къде да ида, мамо льо,
като съм още мъничък,
мъничък още глупав?
Георги си клетва издума:
- Аз като от порти изляза,
чумата в двори да влезе,
да блъска, мамо, да тръшка
дор девет сина левенти
и девет мъжки унуки!
Ходил ми Георги, скитал ми,
събрал си стадо безкрайно.
Георги във село отива,
на тяхни порти той спира,
силно си Георги извика:
- Бабо льо, стара бабичко
има ли място за мене,
за мойто стадо безкрайно?
- Има, бе баба, има бе,
аз имах девет левенти
и девет мъжки унуки,
десети Георги грозния.
И аз го, баба, пропъдих,
да не ми двори погрози.
Георги от двори кат излезе,
чумата в дворите влезе,
че блъска, баба, че тръшка
дор девет сина левенти
и девет мъжки унуки,
само ме мене остави
с четири бели дуваря.
Тогаз се Георги изказал,
че той е Георги грозния
и майка и син се прегръщат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010