* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й,
дор девет сина левента,
десети Георги грозника.
Неще го мама, мрази го
и тя на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да не ми грозиш дворито,
дворито, Георге, къщата,
дор девет сина левенти,
дор девет снахи избрани,
дор девет малки внучки!
Георги мале ле думаше:
- Къде аз, мамо, да ида,
като съм малък и глупав,
като пътища аз не зная?
Мама на Георги думаше:
- У големи гори ти иди
да те мечките изядат!
Рано ми Георги подрани
на ден, на Димитровден,
че си на черква отишел
и се на Бога помолил:
- Боже ли, Вишни, Високи,
като си из двори изляза,
черната чума да тръшка
дор девет сина левенти,
дор девет снахи избрани,
дор девет малки внучки!
Мам за мен каил да стане...
Нали е Божа работа -
Георги си от двори излязъл,
черната чума влязла,
морила чума, трепала,
дор девет сина левенти,
дор девет снахи избрани,
дор девет малки внучки.
Мама за Георги каил станала,
Георги назад да се върне.
Тя си на пътя излязла,
на бял камък седнала,
който от дет мине, помине,
тя го за Георги питала -
дали не са го виждали.
Георги си покрай тях минава
и тя за Георги запитала:
- Момченце, мило, момченце,
за Георги не си ли чувало,
за Георги, за грозника?
Георги мале ле думаше:
- Ази съм, мамо, твоят син!
Назад няма да се върна,
живей си сама, надживей...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010