* * *

Георги Грозника

Хранила й мама, гледала й
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грознако,
грознако Гьорги, омразни.
Гьоргьова мама думаше:
- Махни се, Гьорги Грознако,
да не ми грозиш дворове
и моите девет синове,
и на синове децата;
махни се, Гьорги, махни се,
въз пусти гори гори да идеш,
да идеш, да се не видиш!
Заплакал Гьорги, излязъл
и на мама си думаше:
- Мър мамо, мър мила мамо,
чумата, мамо, да влезе,
да влезе, да ти измори
твоите девет синове
и на синове децата,
и за мен каил да станеш!
Заплакал Гьорги, излязъл,
отишъл Гьорги, заминал
със неговите другари,
отишъл долу в Добруджа,
в Добруджа, в село Козлуджа.
Седял ми малко и много,
седял ми девет години,
спечелил Гьорги, спечелил,
спечелил двайсе хиляди,
двайсе хиляди грошове
и петстотин овена.
Тръгнал си Гьорги да с'иде.
(...)
Гьоргьова стара майчица,
и тя на пътьо седеше.
(...)
Кат' майка му го прегърна,
и Богом дух е предала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.