* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й,
рождени до седем сина,
шестте си мама обича,
седмия мама мразила,
седмия, най-големия.
Мама на Георги думаше:
- Махай се, Георги, от тука,
от тука от къщата ми,
де да ви взема, Георге ле,
до седем къщи високи.
Георги се жалба нажали
и на мама си продума:
- Че къде, мамо, да ида,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
Я ми дай, мамо, дрешката,
дрешката, яморлучето,
аз ще се махна от тука,
да ти не грозя синовете
и на синовете децата.
Аз като, мамо, изляза,
черната чума да влезе,
синовете ти да измори
и на синовете децата,
за мене каил да станеш,
да тръгнеш, мамо, да просиш!
Като Георги излезе,
на край село отиде,
чуди се Георги, мая се,
накъде Георги да върви.
В друм жени въряха,
Георги си с тях отиде,
че се овчарче престави,
много си пари спечели.
Като я Георги прокълна
и черната чума си влезе,
че й синовете измори,
тръгна мама му да проси
и за Георги да пита,
че го мама му изпита,
че си на порти отиде.
Като я Радка видяла
и си на Георги извика:
- Я излез, Георге, навънка,
просекиня вика на порта.
Като си Георги излезе,
като го видя майка му,
жално, милно заплака:
- Прости ме, Георги, прости ме,
дето те майка изпъдих.
Георги майка си продума:
- Майно ле, стара майчице,
ти да знаеш майчице,
брат брата да намрази,
майка сина си да изпъди
и Господ каил не става!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012