* * *

Георги Грозника

Имала майка имала,
дор девет сина левенти,
и девет снахи прилежни,
десети Георги мъничък,
хем мъничък Георги, хем грозен.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да ми дворите не грозиш,
и девет сина левенти,
и девет снахи прилежни.
На Георги му много домъчня,
домъчня още дожаля,
на майка си продумва:
- Я, ми дай, майко, дрешките,
дрешките - ямурлучето,
от тук да се ази махна,
да ти двори не грозя,
и девет сина левента,
и девет снахи прилежни.
Като из порти излезе,
люта си клетва прокълне:
- Дано даде Господ, мале ле,
кога аз от тука изляза,
черната чума да влезе,
всичките синове да измори,
всичките снахи прилежни,
на девет гроба да ходиш,
да ходиш, мале, да плачеш
и за мен, мале, да питаш,
за мен, мале, Георги - Грозният.
Че стана ми Георги, замина,
долу ми, долу в равно Добрудже,
там съй чираче пазарил
на вакли овци пастир станал.
Много годинии той аргатувал,
аргатувал - чиракувал,
много сий пари спечелил,
вакло сий стадо купил.
И в дома решил да иде,
при деветте родни братя,
и при милата си майка.
Кат' по пътя си той вървял,
до близко село стигнал.
На пътя, на кръстопътя,
стара бабичка видял и я попитал:
- Дали мога аз, бабе, в туй село,
в туй село конак да намеря,
със стадо да пренощувам?
Тя на Георги продумва:
- Не зная, синко, не зная,
аз съм отдалеч тръгнала.
Девет сина аз имах,
и девет снахи прилежни,
и един Георги мъничък,
мъничък Георги - грозничък.
Лоши му думи надумах
и се от къщи той махна.
Каква чума, синко, дойде
всички синове измори,
синове, още снахи.
Останах сама, самичка,
и съм по пътища тръгнала,
по пътища, още по друмища -
дано си сина намеря,
сина Георги - Грозния.
Тогава Георги майка си позна:
- Аз съм мале, твоят син,
твоят син, мале, Георги - Грозният!
И си Георги майка прегърна,
сиво стадо подкара
и си за дома тръгна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010