* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
до девет сина левенти,
десетия бил Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георге, от тука,
да ми не грозиш дворите,
и девет сина левенти
и техни млади невести,
Георги на мама продумал:
- Къде да ида, мале ма,
кат съм малък и глупав,
па и пътищата не зная?
Мама на Георги думаше:
- В пусти гори да идеш
дано та зверовете изядат,
от тебе помен да няма
Станал е Георги една заран рано,
свързал си Георги дрешките,
дрешките, недопраните,
и викнал Георги заплакал:
- Мамо ма, стара майчица,
като от двора излезна
черната чума да влезе,
синове да ти измори
и техни млади невести,
и тия дребни дечица.
Самичка, мамо, да останеш,
за мене каил да станеш.
Отиде Георги на долу,
долу ми долу в това село Козлуджа
там си е Георги оглавил
черно ратайче й станал,
та изкарал Георги, спечелил
илядо овце влакници,
и се назаде завърнал,
нали е майка веднъж на света.
Георги във село пристигнал,
на майчини порти отишъл,
и си се викнал провикнал;
- Добър ти вечер, бабичко,
има ли месте за мене
за мене и за илядо вакли овци?
Майка му се викна провикна:
- Имам место широко,
за тебе, за илядо вакли овци.
Имала съм, синко, имала,
до девет сина левенти,
десетия - Георги Грозния,
откато Георги излезе
чумата в двора ми влезе,
сичките синове изморе,
имам си место за тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.