* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала
до девет сина близнака,
десети Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Я ми се махни от дворовете,
да ми дворове не грозиш
и мойте девет левента.
Георги на майка си думаше:
- Нали сум още мъничък,
пък и пътища не зная,
къде, мамо, да ида?
Че стана Георги, излезе,
и като излезе от къщи,
черна клетва изрече:
"Черната чума да влезе,
дворове да ти угрози
и твойте девет левента!"
Че стана Георги, замина,
към тая славна Добруджа,
Добруджа, село Козлуджа.
Спечелил е мало, ни много -
хиляда ми вакли овчици
и триста вакли овньове,
че си се Георги завърна,
през тяхното село замина.
Майка му на двор седеше,
той си я вярно запита:
- Бабо ле, стара бабице,
имаш ли конак за юнак
и за мойто вакло стадо?
- Имам си, пътниче, имам,
от къде пристигаш ти?
- От Добруджа славна пристигам.
Аз си съм, бабо, аз си съм,
твоят си Георги Грозника.
Къде са, бабо, къде са,
твоите девет левента?
- Сино Гьорге льо, Гьорге,
ти като от дворове излезе,
черната чума да влезе,
та ми левентове погуби...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012