* * *

Георги Грозника

Имала мама дор девет сина левенти,
десетият - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Георге ле, черен и грозен,
от тук да са ти махнеш,
да не ми грозиш синовете.
Георги на мама думаше:
- Къде да ида, мамо, ма?
Като съм малък и глупав,
като пътища не зная.
- Ти иди, Георги, ти иди
в гора зелена,
вълците да те изядат
да се от света отървеш.
Георги му много домъчня,
дребни си сълзи ронеше
и си на вънка излезе.
Като на двора отиде,
той се назад обърна,
люто майка си прокълна:
- Да даде Господ, мамо ма,
от тука като изляза
черната чума да влезе
да ти измори, мамо ма,
деветте сина левенти
и да останеш самичка.
За мене каил да станеш.
Ах, че си в гората отиде.
Черната чума е влязла,
че измори, измори
деветте сина левенти.
Георги като в гора отиде,
не го вълци изядоха,
добри си другари намери,
добри другари овчари.
Те си Георги храниха
и хубаво го гледаха,
че расна Георги, порасна.
Седял ми е девет години,
на десетата накрая
решил ми да си отиде
мама си да види.
Кога в село той влезна,
никой Георги не познал.
Ах, че Георги отиде
пред техни порти застана.
Мама му на порти седеше,
дребни си сълзи ронеше
и все за Георги питаше:
- Де да си Георги да дойдеш,
майка си холан да видиш.
Георги на мама думаше:
- Ето ме мамо, ето ме,
дето ме мене изпъди,
в гора зелена да ида,
вълците да ме изядат.
Аз при овчари отидох
и те ме, мамо, гледаха
от рождена майка по-хубаво!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.