* * *

Георги Грозника

Имала й мама юсмина сина.
Синките мама се възбужила,
сиромах Гергя ни възбужила,
ни възбужила, ни чорбаджила.
Отговаряше Гергюва мама:
- Ой ми те тебе, сиромах Герге,
от тук са махни, от къщата ми,
от къщата ми, от равни двори,
ни ми засрамей юсмина сина,
юсмина сина се чорбаджии,
осем снашици като паници!
Отговаряши сиромах Гьорги:
- А мари, мале, стара ми мале!
Аз кът изляза от къщата ти,
от къщата ти, от равни двори,
аз кът изляза, чума да влезе,
да ти юмори юсмина сина,
юсмина сина, осем снашици,
сама да встонеш с четири дувара.
Къкто си пукле сиромах Гьорги,
тъй го и чула черната чума,
че юбядвала ю Цариграда,
пък пладнувала на Морну поли,
пък вечеряла в Гергюви двори.
Че юморила юсмина сина,
юсмина сина се чорбаджии,
осем снашици като паници,
сама юстала Гергюва мама,
сама юстала с четири дувара.
Отговареши Гергюва мама:
- Върни са, върни, сиромах Герге,
да си заровим юсмина сина,
юсмина сина се чорбаджии,
осем снашици като паници!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010