* * *

Георги Грозника

Имала й мама осмина сина,
синките мама се възбужила, (2)
сиромах Гергя не възбужила, (2)
не възбужила, не чорбажила. (2)
Отговаряше Гергюва мама:
- Ой ми те тебе, сиромах Герге,
от тук се махни, от къщата ми,
от къщата ми, от равни двори, (2)
не ми засрамяй осмина сина,
осмина сина, все чорбаджии
и осем снашици като паници.
Отговаряше сиромах Герги: (2)
- А, мари мале, стара ми мале,
аз кат' изляза от къщата ти, (2)
от къщата ти, от равни двори,
дано си влезе черната чума, (2)
черната чума, цариграшката!
Както си покле сиромах Герги, (2)
тъй го й чула черната чума,
че й обядвала у Цариграда, (2)
пък пладнувала на Морно поле,
пък вечеряла в Гергюви двори. (2)
Че уморила осмина сина,
осмина сина, все чорбаджии
и осем снашици като паници, (2)
че оставила осем люлчици, (2)
осем люлчици все дребни дечица,
все дребни дечица, все момичета, (2)
че ги люляла стара му мама. (2)
Отговаряше стара му мама:
- Върни се, върни, сиромах Герге,
да си заровим осмина сина,
осмина сина, все чорбаджии, (2)
осем снашици като паници,
че оставили осем дечица
и осем люлчици с дребни дечица,
с дребни дечица, все момичета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.