* * *

Георги Грозника

Чувала майка, гледала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Майкя на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, от тука,
да ми не грозиш синове,
и девет мили снашици,
и девет мили внучета.
Гьорги на майка думаше:
- Къде да ида, мале ма,
като съм малък, още слаб?
Майкя му дума, говори:
- Махни се, Гьорги, отиди
във пусти гори зелени,
зверове да те разкинат.
Гьорги на майка говори:
- Къде да ида, мале ма,
като съм малък, слабичък,
пътища като не зная!
Майкя на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, махни се,
из двори да те не гледам.
Гьорги на майка думаше:
- Сбери ми, мамо, дрешките,
далече, мамо, да ида.
Майкя му дрешки събрала,
Гьорги си дрешките прибра,
като на порти излезе,
па се назади обърна
и на майка си говори:
- От тук си, мамо, излазям,
чумата дано тук влене.
девет ти сина да измори,
и девет мили снашици,
да останат девет внучета,
та девет люлки да люляш,
и за мен, мамо, да питаш:
"Къде е Гьорги Грозния?"
Гьорги си далеч забегна,
далеч във Влашко отиде.
Слугувал Гьорги, печелил,
до триста вакли овчици
и триста ми сагмалици.
Нали си Гьорги помисли,
назади да се повърне.
Тръгнал е Гьорги назади
със тези триста овчици
и триста ми сагмалици.
Вървел е Гьорги, що вървел
до техно село голямо.
На край селото е запрел.
Покрай чешмата стоеше
бабичка с чембер на глава.
Гьорги при баба отиде
и на бабата говори:
- Дали ще, бабо, намера
буджак за триста овчици
и триста ми сагмалици?
Бабичка дума говори:
- Имам си двори широки,
буджаци яки, високи.
Подкара Гьорги, подкара
тристата вакли овчици
и триста ми сагмалици,
та ги укара, укара.
Баба си сълзи порони
и на Гьорги си думаше:
- Овчарче, младо търговче,
девет съм сина имала,
десети - Гьорги Грозника;
като си Гьорги пропъдих,
черна е чума улезла,
та девет сина измори,
и девет мили снашици,
и девет мили внучета,
та та съм си каил станала
и за Гьоргия Грозника.
Тогаз се Гьорги обади:
- Майно ле, стара майчице,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога ме малък пропъди,
та ходих, мале, поскитах,
спечелих триста овчици
и триста ми сагмалици.
Макя на Гьорги продума:
- Прощавай, синко, прощавай,
че тебе мразих, порпъдих
да ходиш, синко, да скиташ
по чужда земя Богданска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010