* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
до девет сина левенти,
десети - Илийчо Грозника.
Мама Илия думаше:
- Махни се от тук, Илия,
да ми не грозиш дворите
и девет сина левенти.
Махни се, синко, от тука!
Илия дума майка си:
- Мале ле, стара майчице,
като ме пъдиш от тука,
на къде, майко, да ида?
Ази съм малък и глупав,
пътища, майко, не зная,
пътища, майко, друмища.
Мама Илия думаше:
- И туй ли да те науча
накъде, синко, да идеш.
Отиди в гора зелена
зверове да те разкъсат,
във двори да не дохождаш,
да ми не грозиш синове
и девет снахи гиздави
и техни бюлбюл дечица.
Заплака Илю, продума:
- Мале ле, стара мале ле,
сбери ми, майко, дрешките,
най-вехти и най-скъсани
най-скъсаното ямурлуче.
Тя му дрехите събрала,
най-вехти и най-скъсани,
най-скъсаната абичка
и ги на Илия подала.
Илия дрехи поема
и на майка си продума:
- Мале ле, стара майчище,
да даде Господ, мале мо,
като от двори изляза,
чумата в двори да влезе,
да мори чума, да тръшка
дор девет сина левенти,
дор девет снахи гиздави -
дечица сал да остави,
ти да ги, майко, отгледаш,
от люлка на гроб да ходиш,
кървави сълзи да рониш,
за мене каил да станеш.
Де стоял Господ, де слушал:
Илия от двор кат излязъл,
чумата в двори влезнала.
Морила чума, тръшкала
дор девет сина левенти,
дор девет снахи гиздави -
дечица сал оставила.
Негова стара майчица,
от люлка на гроб ходила,
кървави сълзи ронила,
за Илия каил станала.
Илия от двор излязъл
верни другари намерил,
отишли в златна Добруджа,
черни аргати станали.
Служил Илия, служил е
цели ми девет години.
Тежко имане спечелил:
петстотин вакли овнета.
Нали Илия намисли
във селото си да иде
майка си Илия да види.
Той си овнета помами
и в тяхното село отиде,
край техни двори минава,
пусти са двори останали.
Майка му по двор ходеше
кървави сълзи ронеше.
Илия дума майка си:
- Бабо ле, стара бабо ле,
имаш ли място, бабо ле,
за мойто стадо хранено -
петстотин вакли овнета.
Майка му не го познала.
Та си на него думаше:
- Пътниче, младо странниче,
имаме, холан, имаме
и за хиляда имаме.
Илия стадо поведе,
че го в дворове въведе
и на майка си продума:
- Бабо ле, стара бабичко,
що си, бабо, самичка?
Нямаш ли нийде някого?
А тя му е отвърнала:
- Пътниче, младо странниче,
аз имах, къзъм, аз имах
дор девет сина левенти,
десети - Илийчо Грозника.
Ази Илия изпъдих
да не ми грози дворовете,
дор девет сина левенти,
дор девет снахи гиздави
и техните бюлбюл дечица.
Щом като Илия излезе,
чумата в двора влезе,
че мори чума, та тръшка
дор девет сина левенти,
дор девет снахи гиздави -
дечица само остави.
За Илия каил аз станах.
Илия дума мама си:
- Мамо ле, стара майчице,
не ме ли мамо познаваш?
Аз съм Илия Грозника!

Името Илия е неспецифично за мотива и явно е резултат на местна промяна (бел.ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.