* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
до девет сина рождени,
десетия Георги грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се Георги от тука
да не ми грозиш дворите
и деветтяхто сина левенти.
Георги на мама продума:
Къде да ида, мале мо,
като съм малък и глупав,
малък съм девет годишен.
Мама на Георги думаше:
- Впусти гори да идеш
да те зверовете изядат
от света да се погубиш.
Георги мама продума:
- Я дай ми, мамо, дрешките,
дрешките, мамо, яморлучето,
дрешките, мамо, скъсани,
скъсани, незакърпени,
кирливи, неопрани.
Георги навънка излезе
сред село като отиде
той се с сдругари събра.
Отидоха долу в Добруджа
там се е Георги представил,
девет години слугувал,
девет хиляди спечелил,
девет хиляди грошове
и деветстотинвакли войнета.
И че е Георги поискал
Назад да се повърне в село да иде,
да иде майка да види.
Вървял, щое вървял,
като до село достигнал,
видял стара бабичка.
Добър ден стара бабичко
имаш ли място за мене
и за деветстотин вакли войнета?
Бабичка Георги продума:
- Имаме, синко, имаме,
имаме място широко.
И аз съм, синко, имала
дор девет сина рождени
десетия Георги грозника.
Аз си Георги изпъдих
да не ми грози дворето
и деветтях сина левенти.
Като Георги излезе,
чумата в двора влезе,
че ми синовете измори.
Сама съм синко останала
и за Георги каил станала.
- Тогаз е Георги продумал:
Не плачи, майко, не тъжи
аз майко твоя син,
твоя син, Георги грозника.
Та нали знаеш, майно ле,
брат брата си да намрази
и Господ каил не става.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010