* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
до девет сина - близнака.
Най-малкият - Георги Грозния
шарката го огрозила.
Мама на Георгя думаше:
- Вземай си, Георге, абичката
и от дома да излизаш.
Не ща та, Георге, не ща та,
дворето да ми грозиш.
Георги си взема абичката
и като на пътя излезе,
той на мама си думаше:
- Майно льо, мила майно ле,
аз като от тука изляза,
черната чума да влезе,
всички до един да измори,
само теб да остави,
за мене каил да станеш.
Мина се много, ни малко
всички до един измряха,
майка му сама остана.
Като си Георги замина
селски говеда пасеше.
Голям е богаташ станал
шестстотин дребен добитък,
и четиристотин - едър.
Много е богат той станал.
Мама му й тръгнала да го търси,
от село на село ходела,
най подир е в тяхното село стигнала,
и се е сред село запряла.
Гергьова й къща там.
Като я Георги съгледа,
той си на нея думаше:
- Бабо льо, стара бабо,
от де си, на къде си.
Хайде да те у дома заведа,
у дома да пренощуваш.
И той я у тях заведе
и на майка си думаше:
- Майно льо, стара старице,
ти не ма, мамо, познаваш,
ази ти се обаждам
аз съм Георги Грозния
дето ти грозях дворито.
Тя се за него жива залови,
мъртва я от него махнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.