* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
до девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Мама си Гьорги разпъди,
да й дворито не грози
и девеття и сина левенти,
и техните дребни дечица.
Гьорги из двора излиза
и си жално заплака,
и на мама си продума:
- Да даде Господ, майно ле,
като от тука изляза,
чумата отгоре да влезе
и девеття сина да умори,
и тейните дребни дечица.
Ето си Гьорги излязе,
чумата у двори довлезе
и девеття сина умори,
и тейните дребни дечица.
Сама е мама останала,
ходила девет години
и се за Гьоргя плакала:
- Проклета да бъда,
дето си Гьорги разпъдих.
Минаха девет години,
на десетата година
Гьорги се в село завръща,
на майчини порти похлопва,
майка му отвътре са обажда,
Гьорги бабичка продумва:
- Добър ти вечер, бабичко,
има ли място за мене
тази вечер да пренощувам?
Бабичка дума на Гьоргя:
- Че как да няма, синко,
девет години как имах
девет сина хубави,
десети - Гьорги Грозния;
и аз си Гьоргя разпъдих,
да ми дворито не грози,
след него сички измряха
и аз за Гьоргя каил станах.
Дано са Гьорги завърне,
портите да ми оттори,
нанавънка да излеза,
дано чедото да видя.
Тогаз Гьорги продума:
- Майно ле, стара майчице,
ази съм твоя Гьорги Грозния,
дето ма от двори разпъди.
Тогава майка писнала
и си Гьоргя прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.