* * *

Георги Грозника

Имала майкя, чувала
до девет сина левента,
десети Гьорги грознико.
майка на Гьорги говори:
- Излезни, Гьорги, оттука,
да ми синове не грозиш!
Гьорги излезна низ двори,
чума улезна у двори -
сите са девет умрели.
Майкя плаче и нарежда:
- Я имах син Гьорги грознико,
барем он да дойде от некъде.
Минало се, що се е минало,
цели ми три години.
Овчар стадо доведе,
на порта стои и вика:
- Ела ми, бабо, стара бабо,
ела ми порти отвори,
тая нощ да пренощувам
сос моето сиво стадо.
Станала баба, отворила,
па на чобанин говори:
- Я имах девет синове,
десети Гьорги грознико,
я го низ порти напъдих
да ми синове не грози.
Гьорги низ двор излезна,
църна чума у двор дойде,
сите ми девет умреа,
сал остана Гьорги грознико.
Да знам, да знам, дека е ошел,
че иде майка да га прибере.
Гьорги се високо насмея:
- Мале ле, стара майчице,
да видиш Гьорги, че го познаеш ли?
- Да го видим, нема да го познаем -
он е ходил и е много скитал,
кога гол и бос, кога гладен и жаден.
Гьорги на майка говори:
- Мале ле, стара майчице,
я съм ти Гьорги грознико.
Ходих, майко, и печелих,
сиво ти стадо докарах.
А майка му тихо говори:
- Никоя майка деца да си не пъди -
не си ми бил грозен, сине,
а ония са били много хубави.
Остана Гьорги при майка си
и сиво стадо издои,
млада му булка дойде,
сос две малки внучета.
Тогай се е майка зарадвала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012