* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор деветима синове,
десети - Георги Грозния,
грозния Георги, омразния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да не ми грозиш дворито,
деветтях сина левенти
и техните булки хубави,
и техните дребни дечица.
Георги на мама си думаше:
- Къде да ида, майно ле,
като съм грозен и глупав;
пътища, майко, не зная...
Мама на Георги думаше:
- Да идеш, мама, да идеш,
у пусти гори зелени,
зверове да те изядат!
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките, неупраните.
Георги от двори излезе
и на майка си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
като от двори изляза,
чумата у двори да влезе -
да мори чума, да тръшка
твойте деветтях сина,
деветтях сина левенти
и техните булки хубави,
и техните дребни дечица;
сама, мамо, да останеш
и за мене каил да станеш!
Георги от двори излезе
и чумата у двори влезе;
морила чума, тръшкала -
сама мама останала
и за Георги каил станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.