* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й
дор девет сина рождени,
десети - Гьорги Грозника.
Гьорги го моми не рачат,
Гьорги го моми не тачат.
Гьоргьов'та мама думаше:
- Махни се, Гьорге, махни се,
да не ми грозиш синов'те
и на синов'те булките,
и на булките децата!
Гьорги мама си думаше:
- Къде да ида, мале мо?
Да идеш, Гьорге, да идеш
у пусти гори зелени,
да те гадове изядат!
Гьорги мами си думаше:
- Я дай ми, мамо, дрешките,
дрешките и припирките
и ще се от тука махна.
Аз кога от двори излеза,
черната чума да влезе,
да мори, мамо, да тръшка
дор девет сина хубави
и девет булки хубави,
и на булките децата -
само люлките да останат;
когато вятър повее,
люлките да се люлеят,
за мене каил да станеш!
Я че си Гьорги замина.
Де й седял Господ, де й слушал,
че излезе чума, че мори
дор девет сина хубави
и на синов'те булките,
и на булките децата.
Само люлките останали;
когато вятър повяло,
люлките се люлеели -
за него каил станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.