* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала,
дор ми девет левенти
десетий - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махай се, Георги, от тука,
да не ми грозиш дворито
и деветте сина левенти.
Георги на мама думаше:
- Чи къде, мамо, да ида,
като съм малък и глупав,
пътища, мамо, не зная.
- В гората, Георги, да идеш,
зверове да те разкъсат!
Кат зачу Георги тез думи
и той са жално нажали,
и си Георги тояга издяла
и на мама си думаше:
- Сбирай ми, мамо, дрешките,
прани още, неопрани.
Георги си тояга нарами
и си на порти излезе,
и на мама си думаше:
- Да даде Господ, майно льо,
аз кат от дома изляза,
чумата у двора да влезе,
да мори чума и да тръшка
сички до един да измори,
само ти, мамо, да останеш,
за мене каил да станеш.
Нали си Георги заминал
и отиде долу у Добруджа,
Добруджа село Козлуджа,
там се е Георги приставил,
девет години слугувал,
девет хиляди спечелил.
Прекупи Георги, прекупи,
петстотин вакли овнета,
я че мий Георги намислил,
на назад да се повърне,
пак у бащини дом да иде.
Намисли Георги и тръгна,
покрай бащин двор минава,
майка му седи на порти.
- Добър ти вечер, стара бабичко,
има ли място за мене
и за петстотин вакли овнета.
Бабичка дума момче си:
- Място е, синко, широко.
Аз си имах девет синове
и деветте от чума измряха,
и десетия ази сама изпъдих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.