* * *

Георги Грозника

Имала е мама, имала,
дор девет сина сокола,
десети - Гьорги грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Майни се, мама, оттука,
да не ми грозиш синове,
синове и още дворове.
Гьорги си мама думаше:
- Недей ме, мамо, изпъжда,
че ази съм, мамо, мъничък,
не зная, мамо, пътища,
не зная къде да отида.
Мама му дума на Гьоргя:
- Я иди, мама, у пустите гори,
зверове да те изядат.
Гьорги мама си думаше:
- Недей ме, мамо, изпъжда,
за мене каил жа станеш!
Мама му из двори ходела,
Гьоргьовите дрехи сбирала.
Гьорги си като на пътя излязъл,
срещу слънце се обърнал,
и се три пъти прекръстил,
и са на бога помолил:
- Боже ле, боже, миличък,
като отвън двора изляга,
чумата у двора да улези,
да мете, боже, да тръшка,
всичките, боже, да изтръшка,
майка ми сама да остане,
и за мене каил да стане.
Гьорги като из двора излезе,
чумата у двора влязъла.
Морила чума, тръшкала,
всичките до един изтръшкала.
Сама майка му останала,
за Гьорги каил станала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010