* * *

Георги Грозника

Хранила мама, пазила
дор девет сина сокола,
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се мама, не ща та,
дан ми грозиш синовете.
Георги дума мама си:
- Недей ме, мамо, изпъжда,
ази съм, мамо, малък и глупав,
не зная, мамо, пътища.
Мама му дума на Георгя:
- Я иди у пусти гори,
да те зверове изядат!
Георги мама си думаше:
- Недей ме, мамо, изпъжда,
за мене каил ще станеш.
Майка му из къщи ходеше,
Георги си кълнеше,
дрехите му сбираше
и ги на пътя хвърляше.
Георги за ръка улови
и го на пътя изведе.
Георги се срещу слънце обърна,
три пъти си се прекръсти
и се на Бога помолил:
- Боже ле, Боже, миличък,
като из двори изляза,
чумата у двори да влезе,
да тръшка чума, да мори,
майка ми самичка да остане
и за мене да пита и разпитва.
Че отиде Георги, че отиде,
там долу у долна Добруджа,
добра работа намерил
и много пари спечелил.
А чумата след него у двори влязла
и тръшкала чума, морила,
майка му сама остала.
От село на село одела,
тежка просия просела
и за Георгя разпитвала.
Най-подир у Георгюви двори влязла,
тежка просия да проси.
Георги я гледа и разпитва,
а тя не може да го познае.
- Ази съм, майко, твоят син,
твоят син - Георги Грозника,
дето ме, мамо, изпъди,
зверове да ме изядат.
Тез думи Георги издума,
майка си по очи целуна
и и греховете простил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.