* * *

Георги Грозника

Имала й мама девет сина.
Изхранила ги, раснали, пораснали;
осемте мама ожени,
остана Гьорги най-малък,
най-малък - Георги Грозника.
Че го майка му изпъжда,
изпъжда да го прокужда -
дрешките му прибира
и през дувари ги превърля.
Георги мале ле думаше:
- Защо ма, мамо, изпъждаш,
изпъждаш да ма прокуждаш?
Аз като, мамо, изляза
черната чума да доди,
да тършка мамо, да блъска
твоите осем синове
и твойте осем снахици,
една от друга - по-хубави,
да ти оставят мамо
дор осем люлки,
у сяка люлка рожбичка;
да даваш майко продаваш,
да не мож ги израниш
да тръгниш мамо да просиш
и за мене да питаш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.