* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
до девет сина левенти,
десетия - Гьорги Грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, от тука,
да не ми грозиш дворите,
дворите, деветте сина левенти.
- Къде да ида, мале ма,
кът съм малък и глупав,
пътищата не зная,
пътищата и друмищата?
Я дай ми, мале, дрешките,
ямурлучето, праните и неопраните
да ида, мале, да ида,
да ида, да се не върна.
Като от тука излеза
да даде Господ, мале ма,
черната чума да влезе,
да ти синове измори,
та самичка да останеш
и за мене каил да станеш.
Като Гьорги излезнал,
черната чума влезнала
та й синове изморила.
Майка за Гьорги каил стана.
Оди Гьорги, скита,
дор девет години.
Спечели деветстотин вакли овнета
и деветстотин вакли овчици.
И тръгнал към дома си да иде,
като по пътя вървя,
през тяхното село да мине,
край техните двори широки.
Майка му на порти седеше.
Гьорги на майка си продума:
- Бабо ле, стара бабо ле,
имаш ли место за мене
и мойте вакли овчици.
Майка момко думаше:
- Имам си малко място
и за тебе и за твойте вакли овчици.
Аз съм си, синко, самичка,
че имах девет сина левенти
флезна черна чума,
та ги до един измори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.