* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина рождени
десети - Георги черния,
най-черен Георги, най-грозен.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, синко, от тукана
да не ми грозиш, синко, синове,
синове, още дворове.
Георги се жално нажали
и си на майка продума:
- Майно ле, стара майчице,
къде да ида, майчице,
като съм малък и глупав,
и пътищата не зная?
Майка на Георги продума:
- Далеч, синко да идеш,
във гори пусти, дълбоки,
зверове да те разкъсат,
зверовете, още орлите.
Георги се пак нажали
и си на майка говори:
- Я дай ми, мале, дрешките,
дрешките и ямурлучето
и дряновото криваче.
Тогава Георги намисли
в равна Добруджа да иде.
Георги от порти излазя
и на майка си продума:
- Майко ле, стара майчице,
като от тука изляза,
черната чума да влезе
да мори, майко да троши
дор девет братя рождени,
дор девет снахи доведени
и девет малки момчени,
сал тебе, майко да остави,
за Георги каил да станеш.
Че си в Добруджа отиде.
Там се е Георги представил,
овчар че може да бъде.
Ходил е Георги овчарин
цели ми дванайсет години.
Слугува Георги, робува,
много е стадо развъдил,
дор двеста двеста вакли овнета
и много пари спечелил.
Тогава Георги намисли
наназад да се върне,
майка си Георги да види.
Георги си стадо помами
и меден си кавал надува.
Кавала свири, говори.
Георги във село замръкна,
на бащини порти похлопва.
Излиза стара майчица,
пита я Георги, разпитва:
- Има ли, бабо, има ли,
има ли място за мене
и за мойте вакли овнета,
таз вечер да пренощуваме?
Майка на Георги думаше:
- Аз имах девет сина
и деветимата измряха,
а десети - Георги Грозния;
далеч го, синко, пропъдих.
Тогаз се Георги обади:
- Ази съм, майко, Георги Грозния,
дето ме далеч пропъди,
пропъди, майко, прогони.
Тогаз майка Георги познала,
прегърнала и заплакала
и във ръце му умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.