* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й,
имала й девет синове -
осемтях мама ожени,
девети Гьорги остана,
грозничък и омразничък.
Мама на Гьорги думаше:
- Мани са, Гьорги, от тука,
че ми грози и загрози
моите осем синове
и осем снахи по-млади!
Гьорги са жалба нажали,
метна абичка на рамо,
та че си мами продума:
- Да даде Господ, майно ле,
като си азе изляза,
черната чума да влезе,
да ти умори, измори
твоите осем синове
и осем снахи по-млади,
та че да идеш, майно ле,
да идеш при ковачите,
да ти направят, майно ле,
едни цървули железни,
една тояга желязна,
тогава, мамо, да тръгнеш,
грозничък Гьорги да търсиш,
кога цървули съдереш,
тогава да го намериш!
Чумата отвън слушала.
Като си Гьорги излезе,
тя си умори, умори
мамини осем синове
и осем снахи по-млади,
и на снахите децата.
Тогава мама отишла,
отишла при ковачите,
та па са й направили
едни цървули железни,
една тояга желязна;
тогава мама тръгнала
грозничък Гьорги да търси,
девет години ходила,
не можла да го намери.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010