* * *

Георги Грозника

Имала й майка, гледала,
дор девет сина левенти,
левенти, твърде хубави
десети Георги грознака.
Георгева стара майчица
тя си на Георги думаше:
- Махни се, синко, от тука,
да не ми грозиш дворове
и девет сина левенти
със техни дребни дечица.
Георги майка си продума:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
- В пусти гори да идеш
да те зверове изядат,
да се от света изгубиш,
да не ми грозиш дворове!
Георги майка си думаше:
- Я дай ми, мамо, я дай ми
дрешките, ямурлучето,
аз ще се махна оттука.
Да даде Господ, мамо ма,
като от двори изляза
чумата в двори да влезе,
синове да ти умори,
дворове да ти запусти!
Самичка, мамо, да останеш
и за мене каил да станеш.
Заплакал Георги и тръгнал.
Като от село излязъл
Георги другари намерил,
отиват в равна Добруджа.
Там се е Георги представил,
двайсет хиляди спечелил,
двайсет хиляди грошове
и петстотин вакли овнета.
А че се Георги намислил
назад да се завърне,
стара си майка да види,
че майка й веднъж на света.
Тръгнал е Георги, отишъл
в тяхното село голямо.
Самичък край тях минува,
на пътя седи майка му.
Майка му не го познала.
Георги майка си продума:
- Добър ден, стара бабичко,
имаш ли място за мене
и за петстотин вакли овнета?
Георгева майка продума:
- Аз имам място за тебе
и за хиляда вакли овнета.
Ази съм, синко, имала
дор девет сина левента,
левенти, твърде хубави,
десети Георги грознака.
Аз сама Георги изпъдих,
да не ми грози дворове
и девет сина левенти,
и техни дребни дечица.
Откакто Георги излезе
синовете ми измряха,
сама съм, синко, остала,
де да е Георги да дойде...
- Не плачи, майко, не плачи,
че аз съм твоят син Георги,
нали знаеш, майко бе,
брат брата си да намрази,
майка сина си да изпъди
и Господ каил не става.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010