* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дор девет сина хубави,
десети - Гьорги Грозния.
И него майка намрази,
намрази, та го изпъди:
- Махни се, Гьорге, от тука,
да не ми грозиш дворите
и деветтях сина хубави!
Гьорги майци си думаше:
- Къде да ида, мамо льо,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная?!
- У пусти гори да идеш,
зверове да те изядат,
назад да не се завърнеш!
Заплака Гьорги и тръгна,
и на майка си придума:
- Мамо льо, мила мамо льо,
кога от двори изляза,
чумата в двори да влезе,
синове да ти измори,
самичка, майко, да останеш,
за Гьоргя каил да станеш.
Заплака Гьорги и тръгна;
като из село излезе,
Гьорги другари намери,
тий в Добруджата отадят,
в Добруджа, у село Козлуджа,
и Гьорги със тях отиде.
Там се е Гьорги прифанал,
девет години слугувал,
девет хиляди спечелил
и петстотин вакли овнета.
Че ми е Гьорги помислил
назад да ми се повърне
и при майка си да иде,
че майка й еднъж на света.
Намислил Гьорги и тръгнал;
като е у село той влязъл,
край техни порти той минал,
майка му седи на порти.
Гьорги майка си познава,
майка му не го познала.
Гьорги майка си думаше:
- Добър ден, стара бабичко,
имаш ли място за мене
и за петстотин овнета?
Гьоргювта майка думаше:
- Имам си място широко,
че и аз съм, синко, имала,
дор девет сина хубави,
десети - Гьорги Грозния;
аз сама Гьорги изпъдих
да не ми грози дворите.
Кога от двори излезе,
чумата в двори влязъла,
синовете ми измори,
самичка съм останала,
за Гьорги каил станала.
Гьорги майци си думаше:
- Не плачи, майко, не плачи,
че аз съм Гьорги Грозния,
дето ме, майко, изпъди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.