* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й
дор девет сина левенти
и девет снахи хубави
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махай се, Герге, от тука
да не ми грозиш синовете
дор девет сина левенти
и девет снахи хубави.
Заплака Георги, заплака
сълзи до земя пророни
и си от къщи излез.
като си Георги излиза,
черната чума там влиза.
Влиза и всички измори -
девет синове - левенти
и девет снахи хубави.
Майка им сама остави.
Че ходи, майка че плачи,
на най-големия си син
на най-големия - Стоян
защо е сама остала.
Стоян майци си думаше:
- Стига си, майко, плакала,
че ми дъските изгниха
от твойте сълзи горещи.
Че става Стоян и тръгва
брат си Георги да търси.
Георги му ръка целува -
ръка му на пръст мирише.
Георги Стояну думаше:
- Защо тъй, бате, ръката,
ръката на пръст мирише.
Стоян си дума продумва:
- Девет сме къщи почнали,
почнали и изградили.
Мама самичка остана
и затова те търся.
Кога край село стигнали,
край село, край гробищата,
Стоян на Георги думаше:
- Аз тука ша са отбия,
пък ти си у дома върви.
Като си Георги отива
и си на врата почука,
майка му го прегърнала
прегърнала и заплакала:
- Синко ле, синко, прости ме,
че аз те, мама, изгоних.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.