* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала
дор девет сина левенти,
десети Георги грозника.
Гергюва мама думаше:
- Махни се, Герге, оттука,
да не ми грозиш дворито
и на дворито синове,
и на синове булките,
и на булките люлките.
Георги си мама думаше:
- Къде мо, мамо, да ида,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
Гергюва мама дума пак дума:
- Махни се, Герге, оттука!
Георги мама си думаше:
- Я дай ми, мамо, дрехите,
дрехите прешерничките,
дрехите неопраните.
Че му дрехите изхвърли.
Георги се сбогом молеше:
- Аз като оттук изляза,
чумата, Божне, да влезе,
да мори, Божне, да тръшка
деветте сина левенти
и на синовете булките,
и на булките люлките.
Сал тебе, мамо, да остави,
да ходиш от село на село,
за Гергя, Гергя да питаш:
"Къде е Герги, къде е,
къде е Герги грозника?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010