* * *

Георги Грозника

Имала е майка имала
до девет сина левента,
десетия - Георги Грозника,
че си го мама намрази,
чуди се къде да го дене.
На Георги тихо продума:
- Я слушай, Георги, слушай,
дрешката си бързо вземи
и се от двори ти махни,
синовете ми да не грозиш.
Георги на майка продума:
- На къде, майко, да ида
като съм още мъничък,
мъничък още глупавичък?
Майка на Георги думаше:
- Да идеш, синко, в гора зелена,
зверове да те изядат,
да се не чуваш и срещаш,
братета си да не грозиш.
Георги си дрешки нарами
и си от двори излезе,
и се на Бога помоли:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
аз ще от тука излеза,
черната чума да влезе,
да измори моите братя,
до девет братя левента,
майка ми сама да остане,
за мене каил да стане.
Георги от двори излезе
далеко в Добруджа отиде
там се чираче пазари,
чираче още овчарче,
тежко си имане спечели
до петстотин вакли овци.
Когато си Георги излезъл,
черната чума е влезла
девет му братя изморила,
майка му сама остана
за Георги каил станала,
де кого срещне и стигне
все си за Георги тя пита.
Георги си парите събрал,
вакло си стадо подкара
в бащини двори завърне.
През село той си вървеше,
никой си Георги не познаваше
на бащини двори отиде,
майка му на порти стоеше
Георги си майка познаваше,
а тя си него не познава,
десет го години не виждала.
Георги си майка продума:
- Я слушай, бабо, я слушай,
има ли място да преспя
с тези петстотин овчици?
- Има бе, синко, има,
за петстотин вакли овчици.
Че си Георги овцете откара
и си в кошари затвори.
А тя го тихо попита:
- Я слушай бе, момче младо,
като от далече ти идваш
да не си срещнал някое момче,
да се Георги нарича,
че го аз от къщи изгоних,
да се не чува и среща,
но си за него каил станах.
Георги си майка продума:
- Азе съм, майко, Георги
дето ме ти мене изпъди,
зверовете да ме изядът,
синовете да ти не грозя.
Майка и Георги се прегърнаха
и мъртви се те разделиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.