Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала мaма, имала
до деветина синове,
деветият Георги най-малък,
най-малък Георги, най-черен.
Мама си Георги пъдеше:
- Махни се, Георги, махни се,
да не си грозиш братята
и техните дребни дечица.
Георги на майка си думаше:
- Че къде, мамо, да ида,
като съм още мъничък,
като пътища не зная,
в горите ще се изгубя,
зверовете ще ме изядат?!
Георгева мила майчица
и тя си на Георги думаше:
- Махни се, Георге, махни се,
зверовете да те изядат,
само се махни от тука.
Нали, бе, Георге тръгваше
и си на мама думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрипките, мамо, ямурлучето.
И тръгна Георги, заплака.
Като на порти отиде
и на майка си продума:
- Проклета да си, мамо ма,
дето ме мене изпъди!
От тука като изляза,
черната чума да влезе,
всичките да ги измори,
каил за мене да станеш.
И тръгна Георги, замина,
в равна Добруджа отиде
и там се овчар представи,
голямо стадо да пасе,
че седя Георги поседя
цели ми девет години.
Много си пари спечели
и голямо стадо накупи.
Нали на Георги домъчня
за бащиното огнище,
нали си Георги намисли
да тръгне, да си отиде,
че си стадото събира,
в тяхното село отива.
Като на порти отиде,
че какво Георги да види -
портите изпочупени,
дворите изпотрошени,
къщата изпосъборена,
дворовете буренясали.
Георги на порти почука,
чука, почука, още повика.
Стара е жена излязла,
Георги й тогава продума:
- Бабо ба, стара старице,
има ли място у вас
за моето стадо голямо,
у вас да пренощуваме?
Бабата тогава заплака,
заплака и заразправя:
- Има, бе, синко, има, бе.
Аз имах девет синове,
десети Георги най-черен,
най-черен Георги, най-грозен.
Аз си Георги изпъдих,
да не си грози братята
и техни дребни дечица.
Като, си Георги излезе,
черната чума повлезе,
каил за Георги аз станах...
Георги на тебе прилича.
Георги й каза, продума:
- Аз съм, майко, аз съм,
черния Георги, грозния,
дето ме, мамо, изпъди.
Живо го майка прегърна,
мъртва се от него отдели.

 


Мийковци, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012