Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала майкя, чувала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги най-малък,
най-малък Гьорги, най-грозен.
Майкя на Гьорги думаше:
- Синко Гьоргио, Гьоргио,
мани се, сине, от дома,
дворове да ми не грозиш,
дор девет сина левента
и девет снахи хубави.
Гьорги на майкя думаше:
- Къде да ида, мале ле,
кига съм малък и глупав
и пътищата не зная -
я че се из свет изгубим,
я че ме вуци изеда!
Майкя му дума продума:
- Иди си, Гьоргио, иди си,
махни се, абре, от тука,
иди у гора зелена,
зверове да те изеда!
Я имам девет синове,
лесно че да те прежалим!
Гьорги си майкя помоли:
- Мале ле, стара майчице,
я дай ми, мале, я дай ми,
я дай ми, мале, дрешките,
дрешките прани, непрани,
па че излезнем, мале ле,
на пъто, на кръстопъто -
накъде очи погледна,
там че ме нозе отнесат.
Кига от двори излезнем,
от мойте двори бащини,
да даде Господ, мале ле,
чума у дома да дойде,
синове да ти умори,
дор девет сина левенти
и девет снахи хубави;
за мене каил да станеш,
за мене, Гьорги Грозника,
та да те, мале, погледам,
погледам, още почувам
на твойте стари години.
Па стана Гьорги, па стана,
сам си дрешките събира,
дрешките прани, непрани,
дребни си сълзи порони
и си на пъто излезна,
на пъто, на кръстопъто,
чуди се, Гьорги, мае се
на коя страна да хване,
накъде Гьорги да иде.
Отишъл Гьорги у Котел,
та се овчарче уцени
и девет годин слугува
у един и същ зенгинин,
много си пари спечели.
Купи си Гьорги, купи си
до сто ми руди овньове
и шестотин вакли овчици,
нацани Гьорги овчари,
овчари, Гьорги, чираци,
па на овчари говори:
- Овчари, верни другари,
девет е годин станало,
за дома нищо не знаем,
за моите братя дор девет
и мойта стара майчица -
хайде на двори да идем,
да караме стадо големо
у бащини равни дворове;
там има паша широка
и има вода студена.
Па го овчари слушали -
ходили, що са ходили,
докле до дома отида,
неделя време ходили.
Кига си дома стигнали,
било се вече стъмнило,
никой ги не виде, не позна.
Гьорги на порти почука,
почука, още повика;
излезна стара бабичка,
Гьоргината стара майчица.
Гьорги на баба продума:
- Има ли, бабо, у вази
место за мойте ратаи
и за моето стадо големо?
Майкя му дума продума:
- Имам си, синко, имам си,
имам си место широко,
место за твойта бачия.
Па си поята отвори,
та Гьорги бачия накара,
накара, та я затвори,
па са пред къщи седнали.
Гьорги си майкя запита:
- Бабо ле, стара бабичко,
кико си сама остала,
немаш ли сина, ил' черка,
немаш ли снахи, унуци?
Баба на Гьорги думаше:
- Имах си, сине, имах си
дор девет сина левенти,
дор девет снахи хубави,
десети Гьорги най-малък,
най-малък Гьорги, най-грозен,
най-грозен Гьорги, най-глупав;
още ергенин ходеше,
па ми из къщи избега,
те стана девет години,
никакъв хабер немаме -
дали го вуци давиха,
или се из свет изгуби?
Ако е Гьорги у живот,
по пиле хабер че прати,
та майкя да го дочека,
на живот да го не жали.
Те стана девет години,
девет ми сина умреха
и девет снахи хубави,
девет години жалеем,
жалеем и поменувам,
девет съм сина видела,
видела, че са умрели,
девет съм сина копала,
девет помена правила,
а Гьорги не съм видела,
не смеем помен да правим -
нали е от Бога грехота
на жив човек помен да правим!
Тогай си Гьорги продума:
- Мале ле, стара майчице,
не ме ли, мале, познаваш?
Та я съм, та я съм,
та я съм Гьорги Грознийо,
дека ме, мамо, пропъди
зверове да ме разкина,
на двори да ти не седим,
синове да ти не грозим,
дор девет сина левенти
и девет снахи хубави.
Знаеш ли, мале, помвиш ли,
кига из двори излезох
със мойте дрешки непрани,
тежки ти думи изрекох -
за мене каил да станеш,
и мене да ме потражиш!
Гьоргева стара майчица,
от милост сълза не пущи,
от жалост дума не каза,
току се с душа раздели...

 


Мещица, Пернишко (БНТ 7, с. 287 - "Георги Грозникът").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.