* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала
до девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Майка на Гьорги думаше:
- Махай се, Гьорги, от тука,
дворове да ми не грозиш
и тия девет синове,
и тия девет снашици!...
Георги майци си думаше:
- Къде ме, мамо, изпъждаш,
като съм още мъничък,
пътищата още не зная,
пътища, още друмища -
зверове ще ме разкъсат...
Кога си Гьорги излезе,
черната чума влезнала,
та измори, още погуби
и тия девет синове,
и тия девет снашици.
Ходил е Гьорги, скитал е
тъкмо ми девет години;
кога се назад повърна,
къщата в бурен обрасла...
Той си на порти потропа,
отвътре глас се обажда:
- Чумо ле, черна чумо ле,
и мене ли идеш да вземеш?!
- Майко ле, стара майко ле,
аз не съм черната чума,
ази съм Гьорги Грозния!
Че са се двама хванали
и мъртви са се пуснали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010