* * *

Георги Грозника

Чувала майка, гледала
до девет сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Майка си Георги думаше:
- Синко ле, Георги, Георги,
забегни, синко, пребегни
през девет земи у десета,
та ми, сине, не загрозявай
девет сина левенти
и девет мили снахици,
и девет мъжки внуци.
Георги му жалба дожаля
и го от другари досрамя,
па си Георги взе дрешките,
дрешките и тояжката
и си тръгна Георги да бяга,
и си на порти излезна,
и си на майка думаше:
- Сбогом, майко, прощавай,
па като аз си излезна,
черна чума да влезне,
да ти къща помете
и сметта из комини изхвърли,
да ти, майко, измори
девет сина левента,
девет мили снахици
и девет мъжки внуци,
сал тебе, мамо, да остави,
ти за мене да се сетиш!
Като Георги изчезна,
черна чума влезна,
та си къщата измете,
сметта из комина изхвърли,
та си измори девет сина левенти,
девет мили снахици
и девет мъжки внуци,
сал нея остави.
Забягна Георги, пребягна
през девет земи в десета,
та седя Георги ни много,
ни много, ни малко -
тъкмо девет години,
па се Георги сети
назад да се повърне,
да види дали са му клетви сбъднати.
Кога си край двори пристигна,
дворът му у тръни обрасъл,
сал черна кукувица
насред двора кука.
Георги на врати потропа,
а майка му казва:
- Иди си, черна чумо,
ти измори девет сина левенти,
девет мили снахици
и девет мъжки внуци,
и мене ли идеш да умориш?
Георги на майка думаше:
- Я не съм черна чума,
я съм сина ти Георги Грозния,
дето забягнах, пребягнах
през девет земи у десета.
Майка му е отворила
и са се живи хванали,
и са се мъртви пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.