* * *

Георги Грозника

Имала е мама, гледала,
дор девет сина - левента,
десети - Георги грозния.
Мама Георги думаше:
- Синко Георги, грознави,
махни се, синко, от тука,
да не ми грозиш деветях,
деветтях сина левента.
Георги майка си думаше:
- Мамо ле, мила, мамо ле,
къде, мамо ле да ида,
когато съм малък и глупав,
никого, мамо, не зная,
не зная, нито не познавам.
Мама на Георги думаше:
- Където искаш да идеш,
сал в къщи да не те гледам,
зверове да те изядат.
Тогаз си Георги сълзи пророни
и си ямурлучето взема,
и като от двора излезе,
и се назаде обърна,
и на майка си продума:
- Мамо ле, мила майчице,
ази от къщи излизам,
от къщи, от двори.
(...)
Да ти измори, измете
деветях сина - левента.
И си напреде тръгнува,
ходил е и се скитал,
по чужди хора аргач
цели ми девет години.
Много ми Георги скитал
и много пари спечелил,
и много овци накупил.
Решил е Георги, решил е,
назаде да се по върне,
да види неговата майка
каква му била върла душманка.
Закарал петстотин овце
и още пари достатък.
Кат видя - неговата майка
пред двори с черна забрадка,
и тогава на майка си продума,
без да го майка опознай:
- Бабо ле, стара бабичке,
има ли място за мене,
за мене и за стадото?
Бабата сълзи пророни
и си на Георги продума:
- Овчарче, младо овчарче ле,
има място за тебе,
за тебе и за стадото.
Георги си стадо помами
и в двора затвори,
и на майка си продума:
- Бабо, стара бабичко,
защо си, бабо, самичка?
Бабата сълзи пророни
и на овчарче думаше:
- Ази съм, баби, самичка,
нямам си нийде никого,
имах си дор девет рожби
и един Георги грозний.
Кога си Георги пропъдих
всички синове измряха,
каил съм вече да дойде,
да дойде Георги да го видя...
- Мамо ле, стара майчице,
не ме ли, мамо, ти позна,
аз съм Георги грозния!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010