Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
до деветина синове,
дор девек' сина левенти,
десети - Гьорги Грозника.
Гьоргьова майка думаше:
- Махни се, Гьорги, от тука,
да не ми грозиш къщата,
къщата, още дворите
и девек' сина левенти!
Гьорги майци си думаше:
- Къде, мале ле, да пода,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
- В пустата гора да подеш -
зверове да те изядат,
по света да се не видиш,
не видиш, Гьорги, не чуеш!
На Гьоргя му се нажали,
той на майка си думаше:
- Подай ми, мале, дрешките,
дрешките, неопраните,
кърпени, недокърпени,
ямурлучето сдраното -
я ще се махна от тука.
Ма да даде Господ, мале ле,
като от тука излегнам,
църната чума да влезе,
синове да ти измори
с тяхните млади къщници
и дремните хми дечица -
сама на света да останеш!
И за мене каил да ставаш,
ма и мене да ме не найдеш!
Гьорги от къщи излезе,
чумата вкъщи влягнала,
та хи синове измори
с тяхните млади къщници
и дремните хми дечица.
Един ден Гьорги намисли:
"Я да се назад повърна -
да видя майка що стори!"
И стана Гьорги, та тръгна,
в тяхното село отиде,
край тяхни двори подмина.
Двори хми пусти станали,
репех и тръньнье обрасли.
Майка му вънка стоеше
поцърнена и погрознена.
Гьорги майци си думаше:
- Бабичко, стара старяйко,
имаш ли място за мене
и за пек'стотинтях ми овнета?
Гьоргьова майка думаше:
- Пътниче, горко странниче,
та имам място, мер немам
за тебе и за овнетата ти!
Я имах, момко, я имах
до деветина синове,
дор девек' сина левенти,
десети Гьорги - Грозника.
Сама си Гьоргя изпъдих,
да ми къщата не грози.
Гьорги навънка излезе,
чумата влязе въвкъщи,
та ми синове измори,
синове, млади къщници
и дремните хми дечица,
та ми се къща поцърни,
сама на света останах.
И за Гьоргя каил становам,
ма й него не мо' да найда!
Гьорги майци си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
я си съм Гьорги Грозникът.
Няли си чула, разбрала -
майка сина си да пъди
и Господ каил не става!

 


Малко Търново; на собат (СбНУ 57, № 161 - "Георги Грозника проклева майка си").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.