* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
до девет сина левенти,
десети - Гьорги грозника.
Като ги мама изгледа,
изгледа да ги ожени,
та им мама избрала,
до девет булки хубави.
До девет сина левенти,
до девет булки хубави,
те си по двори ходели,
мама ги от къщи гледала
и си от къщи хортувала:
- До девет сина левенти,
до девет булки хубави,
дворовете ми красят!
Гьорги грозника и той при тях бил.
Майка на Гьорги продума:
- Махни се, Гьорги, от тука,
да не ми синове грозиш
и до девет булки хубави.
Гьорги на майка си продума:
- Майко ле, стара майчице,
като от двори изляза,
черната чума в двора да влезе,
да мори, мамо, да удря,
до девет сина левенти,
до девет булки хубави,
за мене каил да станеш!
Де седя Господ да слуша?...
Щом Гьорги от двора излезе,
черната чума в двора влезе,
че мори чума, че удря,
до девет сина левенти,
до девет булки хубави.
Майка му по двори ходила,
ходила и плачела,
и си на Гьорги думала:
- Гьорги ле, синко Гьорги ле,
как си братя прокълна,
твоите братя левенти,
и девет булки хубави.
Майка за Гьорги каил станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012