* * *

Георги Грозника

Имала е мама, имала е
дор девет синка левенти,
десети Георги най-малък,
най-малък и най-грозничък.
Мама на Георге думаше:
- Махни се, Георге, от тука,
да ми не грозиш дворето,
дворето и деветтях синка левенти.
Георги майка си думаше:
- Къде да ида, мър мамо,
като съм още мъничък
и като не зная пътища,
пътища, дълги друмища?
Георгева майка пак дума:
- Махни се, Георге, от тука!
Тогаз си Георге продума:
- Я ми дай, мамо, дрехите,
дето са за мен кроени,
кроени и не съшивани,
че ще ида далеко, мамо, през света,
дето хората не ходят,
дето птичките не пеят.
Като от тука излеза,
черната чума да влезе,
да мори, мамо, да троши
твоите синка левенти!
Ти сама, мамо, да останеш
и за мене каил да станеш.
Мина се малко, ни много,
минаха девет години,
Георги се назад повърна,
на майчини врата похлопа.
Излязла Георгиева майчица
и си ръката подаде,
Георги й ръка целуна
и на майка си продума:
- Защо ти ръката на пръст мирише?
Георгиева стара майчица,
тя си на Георге продума:
- Девет съм къщи правила
и съм сама останала,
затуй ми ръката мирише
на пръст и на мухъл.
Тогаз си Георге прегърна
и го вкъщи заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012