* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
ду девет сина левенти,
десети Геоги грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, оттука
да ми двориту не грозиш,
деветях сина хубави, (2)
техните булки хубави.
Георги майка си думаше:
- Че къде, мамо, да ида
като съм малък и глупав,
като пътища ни знае,
пътища, кални друмища.
Мама на Георги думаше:
- Я иди, Георге, в гората,
дано та вълци изедат
от тебе да са оттърва!
Събрал си Георги дрешкити,
дрешкити неупранити,
Георги майка си думаши:
- Майно ле, стара майно ле,
като от тука излязла
черната чума да влези,
всичките, мале, да измори,
само теб, мамо, да остави,
да ходиш, мале, да плачиш, (2)
за мене каил да станиш!
Като си Георги излези
черната чума улези,
всичките наред морила,
само майка му останала.
Че отиди Георги в Добруджата,
седял е девет гдини,
спечелил девет хиляди.
Прекупил стадо голямо
и се наназад завърна.
Като си у тях отиде,
майка му седи на порти,
майка му него й познала.
Георги майка си думаши:
- Бабичко, стара бабичко,
имаш ли конак за юнак,
имаш ли конак за юнак,
за мойто стадо гулямо?
- Имам си, синко, имам си,
имам си синка като тебе,
че той са вечи загуби.
Георги майка си думаши:
- Не ма ли, мамо, познаваш,
ази съм Георги грозния.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010