* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й
дор девет сина левенти,
десетия - Гьорги Грозния.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни са, Гьорги, от тука,
да ми не дворито грозиш
и девеття сина левенти.
Гьорги на мама думаше:
- Къде да, майко, отида,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная?
Най-сетне Гьорги са махнал,
като са Гьорги махнал,
чумата след него влязла,
изморила девет братя.
Като са Гьорги завърнал,
край бащино двори минал,
майка му на порти седеше,
не можа Гьорги да си познай.
Гьорги майка си питаше:
- Има ли, бабо, място за пътник?
Майка му отговорила:
- Има, баби, като за тебе място.
И като вкъщи влязъл,
той и дума думал:
- Аз съм, майко, твой Гьорги,
Гьорги изпъдника.
Заплака майка му тогива:
- Като ти, Гьорги, замина,
и деветте ти братя умряха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.