* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина левента,
детсети Гьорги Грозника.
Майка на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, от тука,
та ми дворите не грози
и девет сина левента,
и девет мили снашици,
и девет мънички дечица.
Гьорги на майка думаше:
- Мале ле, мале, майчице,
аз ще се оттук махна.
Дай ми, майко, дрешките
и аз оттук, майко, да изляза.
Аз като оттука изляза,
черната чума да влезе,
да мори девет сина левента,
и девет мили снашици,
и девет мънички дечица.
Гьорги като излезе,
черната чума влезе,
та мори, що мори
девет сина левента,
и девет мили снашици,
и девет мънички дечица.
И като Гьорги като излезе,
през девет села мина,
десето се спря,
тежко си имане спечели -
триста вакли овнета
и петстотин вакли яловки.
Мина се малко, не много,
тъкмо ми три години
и се Гьорги назад завърна,
в тяхно се село запре
пред бащини си порти.
Майка му пред порти седи,
Гьорги на майка си продума:
- Бабо ле, стара бабо,
има ли място да преспя
тази нощ в твоите двори
със триста вакли овнета
и петстотин яловици?
Бабичка на Гьорги думаше:
- Имам, баби, място
не за петстотин,
имам и за хиляда.
Гьорги стадо поведе
и си на баба дума:
- Бабо ле, стара бабо,
аз съм твой син Гьорги,
сина ти Гьорги Грозника,
дето ме мене изпъди.
Живи са се хванали,
мъртви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010